През 1926-та година на територията на село Карабунар в област Пазарджик започва официално да развива дейност читалище Възраждане. Мъжки, детски и женкки състави по пеене са организирани към читалището, като те дори печелят през 2010-та година в Копривщица златен медал. Тази награда остава единствената за всички представители в конкурса за пазарджишката околия. В община Септември се намира и видна забележителност за цялата околия в лицето на първото вековно дърво от типа обикновен орех. Със своята височина от 25 метра и 200-годишна възраст, дървото бива обнародвано през 2018-та година в Държавен вестник. Но освен орехът, не бива да забравяме споменаването на култовата за селото църква Свети Йоан Предтеча. Тя съществува още от 1818-та година, но до скоро покривът бе изцяло от стари турски керемиди. През 2006-та година обаче се извършва основен ремонт на покрива благодарение на направеното дарение от инженер Петър Лещаров. Така църквата се сдобива с нова марка от типа Брамс.
За това, че през време на Възраждането Карабунар е едно от най-будните и активни села, говори наличието на килийно училище още от 1853-та година. Един от автентичните документи за местното население от епохата на турското робство е разписката, която се пази и се отнася за лихви и заеми. По онова време дори имало разплащания със злато и сребро, иначе популярната парична единица е грошът. В по-съвременни дни важна за селото е 2011-та година, защото именно тогава е напълно завършена канализацията. Само половин километър в северозападна посока се налага да изминем, ако искаме да стигнем до вековното орехово дърво. Като във всяко друго село, и тук не липсват традиционните провеждани през годината събития. Най-свят за жителите празник е Трифон Зарезан заради наличието на много лозя и наложилото се име на селото като виден производител на вина. Провежда се конкурс за най-добро грозде сред местните лозари, и по-точно – различни категории вина се борят за наградата. Цар на виното е най-голямата титла, която може да се спечели. От известните личности в селото изпъква името на родения през 1918-та година Георги Кендеров. Той е първо офицер, а после и генерал – майор в редиците на родната ни армия.
Кухнята на Карабунар е прочута с ястието Тепсикебап, чието масово приготвяне се извършва в разгара на зимния сезон. Задължително трябва обаче да се заколи домашното прасе, тъй като свинските мръвки са основен продукт в деликатеса. Те се опичат прясно, а също така и черният свински дроб, като към тях се добавят малко ориз и повече кисело зеле. Червен пипер и сол на вкус овкусяват допълнително храната, но има още една важна подправка и това са семената от резене. Консумацията на ястието върви с поливането му с домашно червено вино. Но освен свинското месо, на почит в селото е и агнешкото. То се приготвя за Великден и за Гергьовден в зидана фурна. Дреболии от агнето и подправки, както и запържени лук и ориз завършват облика на печеното. Около него се подрежда кисело зеле и се покрива с агнешкото було. Пече се цяла нощ и може да се замести в краен случай и с най-таченото животно в селото – пуйката.
